четвъртък, 27 януари 2011 г.

Раздвуена
Не...Недей...Не ми го причинявай!
Не ми ли стига вече?
Не ми ли стигат талкова сълзи?
Как го правиш?
Защо ми действаш като наркотик?
Без да осъзнаваш ти ме нараняваш!
Караш ме да мразя и обичам!
Караш ме да се усмихвам и да плача!
Караш ме в небето да летя и по земята да се влача!
Как го правиш?
Дали е просто, защото си ти?
Но всъщност кой си ти?
Човкът, който аз познавам или някой друг?
Какво да правя?
Ту си с мене, ту пък не...
Какво желаеш ти от мен?
Любов от тебе, знам, че няма да получа,
но не мога и любов на теб да дам.
Дали ако познаваше мен и моето сърце
всичко щеше да е друго?
Объркваш ме, когато си до мене.
Объркваш ме, когато си далеч.
Объркваш ме, когато мило ми говориш.
Объркваш ме, когато студено се държиш.
Защо ли е така?
Защо ли искаш ти да си със мен?
Умът ми казва бягай на далече и не му се доверявай вече,
но сърцето ми, глупаво и жадно за любов, търси те и към теб отправя зов!
Каквото и да правя все ще сгреша!
Не мога с теб, но не мога и без теб!
Какво да сторя?
Ако бъда с тебе ще съм зле и болка ще разкъсва моето сърце,
но без тебе знам, че ще сам сто пъти по-зле!
И въпреки, че знам това, все още не мога де реша, дали теб да избера.

Няма коментари:

Публикуване на коментар