Не...Недей...Не ми го причинявай!
Не ми ли стига вече?
Не ми ли стигат талкова сълзи?
Как го правиш?
Защо ми действаш като наркотик?
Без да осъзнаваш ти ме нараняваш!
Караш ме да мразя и обичам!
Караш ме да се усмихвам и да плача!
Караш ме в небето да летя и по земята да се влача!
Как го правиш?
Дали е просто, защото си ти?
Но всъщност кой си ти?
Човкът, който аз познавам или някой друг?
Какво да правя?
Ту си с мене, ту пък не...
Какво желаеш ти от мен?
Любов от тебе, знам, че няма да получа,
но не мога и любов на теб да дам.
Дали ако познаваше мен и моето сърце
всичко щеше да е друго?
Объркваш ме, когато си до мене.
Объркваш ме, когато си далеч.
Объркваш ме, когато мило ми говориш.
Объркваш ме, когато студено се държиш.
Защо ли е така?
Защо ли искаш ти да си със мен?
Умът ми казва бягай на далече и не му се доверявай вече,
но сърцето ми, глупаво и жадно за любов, търси те и към теб отправя зов!
Каквото и да правя все ще сгреша!
Не мога с теб, но не мога и без теб!
Какво да сторя?
Ако бъда с тебе ще съм зле и болка ще разкъсва моето сърце,
но без тебе знам, че ще сам сто пъти по-зле!
И въпреки, че знам това, все още не мога де реша, дали теб да избера.
Няма коментари:
Публикуване на коментар